Сирано дьо Бержерак – фурорът на българската театрална сцена!

 

Едно интервю с актьора Владимир Карамазов, който разказва за сюжета на най – новата си  постановка, какво го е впечатлилило в най – голяма степен, и защо всеки човек би изгубил много, ако не се запознае с нея.

 

Постановката Сирано дьо Бержерак грабва вниманието на зрителя с невероятна актьорска игра, забележителна режисура, както и с голяма доза смях и правдивост!

 

1. Какъв е жанра на постановката?

 

Написана е като героична комедия в 5 действия, а нашето представление е поетична комедия – трагедия.

 

2. Разкажете нещо повече за постановката и за Вашия герой в нея

 

В постановката се разказва за Сирано дьо Бержерак – поет и много надарен човек, който има много голям нос и не е лицеприятен, но в същото време притежава голяма духовност и който се влюбва в едно момиче – Роксана, която пък се влюбва в друг човек, идващ от провинцията – Кристиан дьо Новилет – това е моят герой. Така се случва, че Сирано започва да помага на Кристиан да съблазнят Роксана, като така се завързава един любовен триъгълник между тримата. Моят герой Кристиан дьо Новилет е много амбициозен човек, дошъл от провинцията, много красив, който се влюбва в Роксана, но в пиесата образът е малко по – различен от този който ние пресъздадохме, защото Теди Москов придаде на моя образ едно по – голямо значение. В България в момента се сблъскаваме с едни странности в нашето ежедневие – идват хора от провинцията, много пробивни, много агресивни. В момента простотията и селянията е много над духовното и всички хора, които са агресивни и напористи винаги затапват духовните хора и ние това нещо сме го засегнали в представлението. Няма да разкривам повече.

 

3. Какви бяха първите Ви впечатления и размисли след първото прочитане на сценария?

 

Сценария сам по себе си или ти харесва или не, но това не значи нищо, защото мислите на режисьора са тези, които определят каква ще бъде пиесата и интерпретацията на този текст, защото един текст може да се интерпретира по ужасно много различни начини, така че има страхотни пиеси, които след това излизат пълни боклуци. Има и не чак толкова хубави пиеси, които след това стават страхотни театрални събития. На мен много ми харесва пиесата. Пиесата е страхотна наистина.

 

4. Какви са накратко образите и характерите на останалите герои?

 

Сирано дьо Бержерак, който е грозен, но много умен, с голяма духовност. Роксана – едно красиво момиче, в което всеки се влюбва, и разбира се моя герой Кристиан дьо Новилет.

 

5. Предполагам, че от всеки изигран образ актьора научава по нещо за себе си, за своята същност. На какво Ви научи Вашия герой и какво промени у Вас или с какво Ви беше полезен?

 

Не ме е променил с нищо. На мен ми е изключително приятно да го играя. Полезен ми е, защото е изключително комедиен, така го възприе и публиката. Много се радвам, че всичко, което бяхме направили и заложили като хумор се усети на сто процента от публикта. Това беше изключително приятно и за мен и за Теди Москов. И може би мен ме показа в друга светлина.

 

6. Успявате ли лесно да се сработите с екипа на постановката?

 

Аз много добре се сработих с Теди Москов и с Деян, с когото сме репетирали много често заедно и за мен това е най – важното.

 

7. Влагате ли нещо от себе си в изграждането на образа?

 

Естествено, да. На мен ми е изключително забавен. Играя с голям кеф. Влагам много от себе си – енергията си, чувството си за хумор. Много ми харесва това, което играя и ако хората дойдат да гледат тази постановката ще го разберат!

 

8. Кой момент от постановката Ви впечатлява най – много?

 

Харесвам ужасно много тази постановка като цяло, но най – силно ме  впечатлявават костюмите и сценографията. От всички представления, в които съм играл то е с най – красивата сценография.

 

 

9. Била ли е поставяна и друг път тази постановка?

 

Теди Москов я поставя за трети път. Преди 20 години я е правил в Сатиричния театър, преди 10 години в Хамбург и този е третия път.

 

10. Има ли разлика между постановките?

 

Той казва, че има много голяма и тя е в актьорския състав, в актьорската игра. Той твърди че сегашната постановка се е получила най – добре.

 

11. Споделяте ли мнението на Явор Гърдев, че човекът оставен без култура губи човешкото в себе си?

 

Естествено, без култура на може и това е доказано. Когато един народ оскотее и обеднее единственото, което му остава е културата. Това се вижда и в нашата страна. В последните години на криза театрите са пълни, защото това е единственото място, в което човек може да отиде и да се спаси от проблемите и мизерията.

 

12. Ходите ли на постановки на други ваши колеги?

 

Постоянно, когато имам време. Но в последния 1 месец не съм ходил толкова често. Задължително няма месец, в който да не отида на някоя постановка.

 

13. Защо хората трябва да ходят на театър?

 

Това е една потребност, която хората изпитват и това е факт – хората ходят на театър. Който не харесва театъра сигурно никога няма да отиде, но по принцип хорат харесват театъра. Салоните са пълни. Трябва да се ходи на таетър, защото това е живо изкуство, което всеки път е различно, дава много на хората или поне на мен, аз мога да говоря за себе си.

 

14. Според една сентенция “Артистът прилича на скулптор ваещ статуи от сняг”. Наистина ли тази професия е толкова трудна и крехка?

 

Професията е изключително трудна. На обикновения човек му се струва лесна и хубава. Но истината е че тя изхабява много нерви. Само това, че имаме толкова много представления на месец, само самите представления изтощават адски много. Тази сцена е много голяма, гълта много енергия, гласовете се износват. Имаме по 20 представления на месец и репетираме почти всеки ден. Премиерите са много напрегнати – дали ще се получи дали няма да се получи представлението...Това е професия, в която си износваш и психиката и физиката.

 

15. Френският писател Анатол Франс е казал: “Театърът показва всичко и не остава нищо за въображението, ето защо той е напълно удовлетворяващ за всички”. Съгласен ли сте с това твърдение?

 

Да, съгласен съм, но спред мен могат да се напишат още сто такива твърдения. За мен театъра е най – великото изкуство.

 

16. Коя е най – стойностната роля, която бихте изиграл?

 

Това е относително. Аз мога да искам да изиграя някаква роля, режисьрите да ми я дадат и аз да се проваля с гръм и трясък. Ако не се получи спойката между режисьора, екипа и сценографа, тогава дори най – мечтаната от мен роля може да се превърне в най – голямата тегоба. За това театъра е нещо много относително и трябва да се случат много такива съвпадения за да се получат добре нещата. Трябва да съвпаднат характерите, желанията и целите на екипа. Ако един човек от споменатия екип е негативен може да провали всичко.

 

 

17. И като последен въпрос - ако имахте възможност как Вие лично бихте провокоирали зрителите да гледат постановката Сирано дьо Бержерак? Как бихте събудили техния интерес?

 

Мога да кажа следното – това е изключително красиво представление. Сценографията на Чочо Гюзелев е наистина невероятна. Такъв тип постановки в България излизат на няколко сезона веднъж. Това е едно от най – хубавите представления, които Теди Москов е правил напоследък. Вътре има много хумор и много тъга и според мен в това представление има всичко, от което един човек се нуждае за да отиде на театър и сто процента то ще бъде запомнено от всеки, който дойде на театър. От премиерата, която беше истински фурор се видя, че това наистина е така.

 

 

 

 

 

 

Интервюто е изготвено от Борислава Манолова и Силвия Веселинова

 

 

е фантастична! Трябва да се гледа. Има ритъм на танц, сценографията и костюмите са перфектни, а музиката на Антони Дончев - съвършена!!!
Благодаря за постинга:)))

Интервюто е добре направено и оформено с малки изключения на някои детаили. Темата за театъра и културата е важна и интересна за почти всеки от обществото, тъй като театъра е едно от изкуствата което се намира на ежедневно ниво и по този начин е достъпно за доста хора. От тук следва въпросът, дали това трябва да бъде така или не, но той засяга друга тема която не и е мястото тук.
Карамазов е един от известните и актуални артисти в момента добили статуса на секс символи, затова едно такова интервю би могло да бъде интересно на аудиторията. Лично по мое скромно мнение той не е от артистите добили слава чрез изявите си на сцената, и не е от тези които заслужават такова огромно внимание, има много по - заслужили и талантливи млади артисти от него, затова ако обърнете внимание и на тях ще достигнете до истинската магия на театъра ;)
Браво за интервюто и продължавайте в същия дух!