Интервю с актьора от Народния театър Теодор Елмазов, който разказва интересни факти около най – новата и нашумяла постановка на софийската тетрална сцена – “Сирано Дьо Бержерак”.

 

1. Разкажете ни малко повече за постановката

Сюжета е по едноименния роман на Едмон Ростан “Сирано Дьо Бержерак”, написана в началото на миналия век и има изключително успешен текст. Разглежда се една много сериозна тема, която винаги ще бъде актуална – невъзможната любов. Любовта в нейните най – различни форми. Какъв трябва да си за да бъдеш харесван и обичан – външно красив или вътрешно красив, външно грозен или вътрешно красив или грозен отвътре и отвън. Представлението на Теди Москов се движи по сюжета на Едмон Ростан. Разбира се Теди Москов оставя своя отпечатък с изключително интересните си решения – например в балконската сцена. Там има един миг със сянката , тъй като Роксана не вижда кой е в храсталака и нейните представи са за красивия любим, който реди съвършени слова. А всъшност долу в храстите са двама – Сирано и Кристиян и тук има един много интересен момент, който е хрумване на Теди Москов, който е че Сирано целува сянката на своята любима, а Кристиян целува Роксана. Има и още една сцена, която също много ми харесва – когато огромния нос на Сирано се превръща в платно на лодка и той се реее в океана. Накрая също има една много интересна сцена – когато той умира и тръгва да се изкачва по стъпалата към отвъдното, го посреща Кристиян, който вече е там.

Няма как да не споменем и сценографа Чавдар Гюзелеф, който е направил изключителна сценография и по своеобразен начин е оставил своя отпечатък. Всичко е направено с много съвършен щрих, все едно че е издраскано с шпага.

Не можем да не споменем деликатната музика на Антони Дончев, който като един много талантлив човек неусетно успява да направи фона и да изведе темата напред, която води до определено настроение и се внушава чрез определени текстове. Разбира се и костюмите на Силвия Величкова, върху които тя направи специални печатни символи, които като че ли са част от букви и слова. Всичко това довежда до едно много хубаво представление, което си личи от аплодисментите на публиката.

 

2. Какви бяха вашите лични размисли и впечатления след първото прочитане на сценария?

Когато работиш с Теди Москов, той заменя текста със свои импровизации и мисли, но тук  е много верен на автора, особено във втората част на представлението, където изцяло се движи по сюжета. Аз още преди да бях чел текста знаех какво ще представлява пиесата. Мисля че може да се нарече “представление с успех”!

 

3. Кой момент от постановката Ви направи най – голямо впечатление?

Най – впечатляващи са тези моменти според мен са тези, в които има единство между текст, актьорска игра, режисьорско решение, сценография, музика. Това са 4 – 5 момента от представлението, на които винаги има аплодисменти.

 

4. Успявате ли лесно да се сработите с екипа?

Екипът се сработи и изпитваше удоволствие от това което прави. Това заразява и зрителя.

 

5. Предполагам, че със всеки изигран герой актьора научава по нещо ново за себе си. На какво Ви научи вашия герой и с какво Ви беше полезен?

Аз играя Рагено, готвачът, който по един много интересен начин се прекланя пред таланта на Сирано, пред това как той умее да пише, да съставя така изреченията си,че да добиват и смисъл и философия. Аз съм единствения, който безрезервно харесва Сирано Дьо Бержерак. Не го отхвърлям, не го иронизирам, не го унижавам, а му се възхищавам. Толерантен съм към талнта на другите.

 

6. Влагате ли нещо свое в изграждането на образа?

Неминуемо е. Всеки има своя методология. Аз тръгвам от външното към същността. Търся външни характеристики на персонажа, чрез които да изразя вътрешните му усещания – мисловни и духовни.

 

7. Срещат ли се хора със същността и качествата на вашия герой и днес и кои са те?

Има такива хора, които адмирират положителното у човека, възхищават му се, поощряват го, все още има такива хора. Много рядко, но има. От нашия бранш такъв човек е Мария Каварджикова. Тя съумява да оцени качествата на човека, стоящ срещу нея. Когато той направи нещо тя веднага дава своята положителна оценка, не пренебрегва качествата му, оценява го достойно и винаги се радва, тя е един много слънчев човек.

 

8. Ако имахте възможност как Вие лично бихте провокирали зрителите да гледат тази постановка? Как бихте събудили техния интерес?

Аз използвам възможностите на интернет и се опитвам да провокирам всички мои “приятели” във фейсбук. Качил съм 25 фотографии от представлението, които са толкова експресивни и говорят за качествата на трупата на създателите и творците, които са застанали зад представлението. След първите 2 дни , когато ги качих, имаше над 100 човека, които са ги видяли.

 

9. Споделяте ли мнението на Явор Гърдев, че човекът оставен без култура губи човешкото в себе си?

Да, имаме примери за това. Дори и да не разсъждаваш по този начин, най малкото е да наблюдаваш общественото и световното развитие в исторически план и веднага виждаш, че там, където хората не са запазили своята култура тези народи са изчезнали. Почти нищо не е намерено за тях. А там, където е имало положително отношение към изкуството например в Древна Гърция, ние съдим за тях по статуите, останали от архитектурата им и разбираме, че са били много напред и са имали невероятни постижения. Днес трудно можеш да посетиш Акропола понеже има страшно моного туристи, които искат да го видят. Този комплекс говори за едно архитектурно величие, за един невероятен напредък.

 

10. Френският писател Анатол Франс е казал : “Театърът показва всичко и не оставя нищо за въображението, ето защо той е напълно удовлетворяващ за всички “ Съгласен ли сте с това твърдение?

Да, но това съдържа само една част от истината. Аз харесвам именно въображението в театъра. Личности като Теди Москов доразвиват текста и го качват на друго ниво само със своите измислици и хрумвания. Друг такъв човек е Александър Морфов, който си позволява да взима от световно известни текстове само това, което му харесва и от тези извадки съставя нови произведения. Някъде беше казал: Мога да измисля нещо по – добро затова го взимам, слагам го в друг контекст и то придобива ново значение.

 

11. Защо хората трябва да ходят на театър?

Хората ако искат ще ходят на театър. Ако имат необходимост. Аз например имам такава необходимост. Смятам, че театърът трябва да е забавен за да се харесва на повечето хора, но и да поучава.

 

12. Ходите ли на постановки на ваши колеги? Коя е последената на която сте  били и с какво Ви впечатли тя?

Ходя разбира се. Последнатапостановка, която  гледах беше “Търговци на презервативи” в Тетър София. Хареса ми автора на текста Ханох Леви. От него това е второто нещо, за което чувам в България. Мисля че Явор Гъредв е поставял  “Старицата от Калкута” по негови скечове. В пиесата ми хареса с предизвикателствата, които авторът поставя. Той е евреин по произход и се шегува много умело, всичко в пиесата е на ръба, на границите на допустимото, но не се прехвърля тази граница. Авторът е много  интересен като текст и е много сложен.

 

13. Барет е казал : “Актьорът прилича на скулптор, ваещ фигури от сняг”. Наистина ли професията е толкова трудна и крехка?

Професията е трудна. Може би лекотата, с която някои произведения се  представят не може да подскаже за всички мъчителни мигове, които се изживяват, по време на подготовката на представлението. Понякога е невъзможно да се направи това което е заложено като идея и затова не всички представления са успешни. Но тетърът е много живо изкуство. Едно от малкото изкуства, което веднага намира връзката с днешния момент. Търси актуалността дори и в древните текстове и ги поднася на младото поколение, сред което има голямо търсене. Салоните на Народния театър са пълни. Актьорът трябва да има много стабилна нервна система, биволски нерви за да издържи на натоварването.

 

14. Коя е най -  стойностната роля, която бихте изиграли?

Те всички са стойностни. Всяка роля те карат да я изграждаш с тази мисъл – да кажеш нещо по някакъв проблем, да разсъждаваш, да поучаваш, да забавляваш. За всяка роля може да се каже, че е такава. Напоследък съм станал по – сериозен. Преди по – повърхностно и забавно гледах на нещата. Сега ми харесват силно драматичните неща.

 

15. Как се възприема българския театър от чуждестранната публика – на фестивалите?

Добре се приема. На фестивалите, на които съм присъствал публиката винаги се е радвала, много ни е аплодирала и веднага след представлението сме получавали покана за друг фестивал, което означава, че това, което правим се харесва и е на задоволително ниво,  достатъчно за да ни поканят отново.

 

16. Какви са приликите и разликите между българския и чуждестранния театър?

Различно е. Зависи какво се прави, как се прави. Театърът ту е в криза, ту има някакви проблясъци и възход. Принципно това звиси от финансовото състояние на страната, а ние в момента не цъфтим много, а това се отразява на работата в държавните и частните театри. Но въпреки всичко в момента “Сирано Дьо Бержерак” е едно пиршество за очите и слуха.

 

17. Какво бихте си пожелали да Ви се случи в професионален план?

Да изиграя най – добрата си роля, това си пожелавам :) !

 

 

Интервюто е изготвено от Борислава Манолова и Силвия Веселинова

 

 

 

Интервюто ви е оформено добре, наблегнали сте добре на темата за театъра и доста житейски проблеми. От това което казва Елмазов се вижда как нещата са навързани и се очертават всички грозни истини от живота и битието които ни засягат. Направи ми впечатление, че в един от въпросите, където говорите за културата става дума за това че тя умира. Ясно е за всички, че човечеството се намира в културна деградация. Според мен (за жалост) театъра няма да промени нещата в положителна насока. Думите ми се потвърждават от факта че в момента в народния ни театър е пълно с псевдо-артисти от гей мафията или както още ги наричат "секс символи", няма да казвам за кого говоря, всеки знае за кой става дума. Не може да ме убедят, че театъра е последния бастион на културата, напротив, напоследък той също се превърна в огнище на културната деградацията. Това е така защото се вижда как господата от народния театър работят не за културно развитие а за пари, като допускат постановките им да ги играят бездарни "секс символи" само и само да са им пълни залите всеки път. Защо не сложат някой талантлив който наистина заслужава да играе там и който ще ходят да го гледат хора които ценят и разбират културата, а не откачени диванета?! Отговора мисля че е ясен...
Друго интересно което сте засегнали е темата за любовта, тя също е актуална за днешните времена и е едно от човешките качества, което вече почти го няма. Причината за това отново се намира в ниската култура на хората, защото до такъв начин е извратена и културата и любовта, че повечето хроа свеждат любовта до съвсем примитивни възприятия. В този смисъл да - любов има, но вече не между хората а само към парите и отделните интереси. Театъра отдавна е изгубил битката за съхраняване на човешките ценности и отдавна е спрял да бъде и да се ползва със значението, с което е бил първоначално създаден.

Браво за интервюто и за всичките хубави теми които излагате, продължавайте в същия дух!