Едно интервю с председателя на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев, който е известен също така и със своите изяви в известни български театри и редица участия в национални и чужди филмови продукции. С добре познатия на публиката актьор обсъждаме състоянието на съвременния български театър, както и ключовите актуални тенденции в неговото развитие. Научаваме също така и гледната точка на Христо Мутафчиев по въпроса съществува ли такова нещо като актьорски PR в България и какъв трябва да е според него успешния артист.

 

1. Успява ли театърът да привлече вниманието на зрителя и как?

 Аз имам теза – от 90 – та година насам театъра претърпява няколко Ренесанса, ако мога така да го нарека. В момента, в който се смени статуквото в тази държава и падна предишния строй през 90 – та година навлязоха страшно много западноевропейски автори в България. До този момент се играеха постановки на социалистическия блок – руски, полски и чешки пиеси, които не бяха лоши, също така и някои евтини комедии. Това беше нашия поглед за театър. От 90 – та година насам в момента, в който се отвориха границите, в момента, в който падна прословутата Берлинска стена, в българския театър започнаха да навлизат изключително много интересни автори. Започнаха да навлизат пиесите на Пинтер – нещо невиждано до тогава. Навлязоха американски и английски комедии, навлезе Алън Егбърн. Това беше времето, в което зрителя имаше нужда да гледа различен театър. Няма значение дали е добър или лош, дали автора е известен или е по – непознато име – хората искаха да гледат различни от социалистическия блок пиеси. Поради тази причина имаше едни 5 години, през които театрите бяха пълни. Имаше огромен интерес особено към комедиите. След което, обаче силно и мощно навлезе телевизията. Хората започнаха да си купуват сателитни чинии. Нямаше циганска къща без сателитна чиния. Хората се отдадоха на гледането на 2000 – 3000 програми в къщи и бяха много щастливи. Гледаха, гледаха, гледаха до 2000– та  година. Започнаха да разбират че по телевизията дават едно и също. Стигна се до пълно зарибяване на зрителя, който седи и гледа като бльон, пука пуканки в къщи и по американски модел пие бира и надебелява. В един момент през 2001 година публиката отново започна да се връща в българските театри. Написаха се много пиеси за съвремието, за големите промени, които настъпиха в света. Хората започнаха да търсят живото изкуство пресъздаващо тези събития. Поради тази причина мога да кажа, че в момента няма никакво колебание между телевизия и театър – хората влизат в театъра, което е повече от прекрасно.

 
2. Мислите ли, че театърът успява да привлече младите хора и по какъв начин го прави?

 Да, успява да ги привлече. Мога да кажа, че за 9 – та година играем спектакъла “Охранители” и салона се пълни с млади хора. Темата не е злободневна и е абсолютно актуална за всяко едно поколение. Мога да дам пример и със спектакъла “Ритъм енд блус”, който е чисто музикален спектакъл, не е мюзикъл, не е рок – опера. Той привлича млади хора, които са влязли за да се забавляват. Не е дискотека, а преминава през всички музикални стилове много елегантно и с много хумор. Публиката иска да бъде забавлявана, но не по елементарния начин, по който го правят в телевизиите.

 
3. Как според Вас телевията може да популяризира театъра сред зрителската аудитория?

 Телевизията няма причина да бъде отдадена на тетръра и да го популяризира преклалено много, защото това ще грабне нейната публика. Но пък смея да твърдя, че говорейки за обществените телевизии с национално значение, каквато е БНТ, дават информация за събитията, което е изключително важно и смятам, че това се  прави. Въпроса е, че не се прави достатъчно.

 
4. Загиващ или оцеляващ е театъра в днешно време?

 Аз смятам, че има даже и 3 – та дума – развиващ се. Театърът извървява нови стъпки на развитие, които са изключително полезни за публиката, ограмотява я. Сред чалгата, в която живеем хората имат нужда от естетическа наслада.

 

5. Кои са факторите, които привличат публиката в театралния салон?

 Основният фактор са артистите. Малко са хората, които са привлечени от конкретен режисьор. Второ - съответният театър, който вече е  извоювал своето име да привлича конкретна публика и да прави конкретни постановки, насочени към определен поток публика. Не е лъжа, че всеки театър си има конкретна публика – има хора, които ходят в “Театър зад канала” има хора, които ходят в “Армията” или в “ Театър София”.

 
6. Има ли фактори, които влияят отрицателно върху посещаемостта на зрителя в театъра?

 Пак артистите. Смея да твърдя че артистие, които са си извоювали име, че бягат по тъча, че правят евтини смешки, те си имат своя публика. Но има и друга публика, която предпочита да гледа по – интелигентни неща.

 

7. “Има два начина да се зантригува публиката в театъра – с помоща на великото или с помоща на правдивото” Кое от двете важи според Вас за театъра в днешно време?

Истината. Никой не разчита на великото в театъра. Всеки, който отива там иска да бъде излъган елегантно, така че да повярва.

 

8. На какво ниво се намира днес театъра? Успява ли в днешните условия да се справи с привличането на публика в театралния салон или хората предпочитат телевизията?

Не може публиката да се дели на театрална и телепублика. Зависи от интереса. Една вечер ще си останеш в къщи да гледаш телвизия, като ти омръзне да гледаш отиваш на театър. Няма как да разграничаваме двете неща. Публиката е една, въпросът е какво ще и дадеш, каква храна ще и дадеш в театъра за да може тя да предпочете да дойде да види едно представление, което ще остане незабравимо или да остане в къщи да гледа поредното шоу на поредните смешковци, които се опитват да разсмиват с вицове, преписани от интернет.

 
9. Какви проблеми има днешния театър?

 Основен проблем е реформата, която трябва да се направи. Приходите трябва да останат в самите театри. Колегите трябва да знаят за какво работят.

 

10. Кои са най – добрите методи според Вас за популяризирането на театъра сред зрителската аудитория?

 Най – добрият метод за сега е рекламирането от уста на уста. Както знаем външната и плакатната реклама  вече е абсолютна отживелица, защото живота на един плакат е не повече от минута и половина. Веднага след него се лепи друг. Който видял, видял. Интернет много навлезе в рекламата. Хората отдедлят голяма част от времето си за да влизат в интернет. Това също би могло да бъде добра реклама, ако се използва както трябва. Същото се отнася и за медиите, но те нямат никакъв интерес да го правят, защото това не им продава вестника. Вестниците се продават от убийството на Боби Цанков, примерно, но не и от театър.

 

11. От кои фактори според Вас в най – голяма степен зависи бъдещето на българският театър?

 От политиката на правителството. Иначе ние си вършим добре работата.

 

12. Кои са сцените, които безотказно разсмиват българина?

 Едно време, преди 10 – 15 години като пръднеш на сцената и много се разсмиваха хората. Сега повече се търси елегантния хумор и това е видимо. Хората започват да мислят.

 

13. На какви критерии трябва да отговаря една постановка за да я наречем успешна?

 Различно е. Има различни видове театър. Има спектакли, в които играят колеги от така наречения “халтураджийски сектор”, т.е. смешките по  телевизията. Играят в такива постановки, по начина по който играят  в телевизията и хората много се радват, когато отидат да ги гледат. И има  други постановки, които са с много стил направени и с много хубав хумор, и които са много посещавани. Веднага мога да дам пример – “Шведска защита”. Една пиеса, която е толкова интересна и любопитна, че публиката желае да я види. Различни са факторите, които привличат публиката в различните театрални салони. Някои си падат по евтини смешки, други си падат по интересния спектакъл.

 

14. Кой от изиграните образи е най – близък до Вашата същност и защо?

 Всички. Аз не обичам да играя други хора – аз играя себе си. Само че отварям различни чекмеджета от съзнанието си и няма как да не съм аз. Не мога да играя друг човек. Аз мога да се опитам да навляза в съзнанието на другия човек, но го изигравм пак аз.Всяка роля е близка до мен и моята същност. Дори понякога се изненадвам от реакциите, които имам, зашото не съм очаквал, че мога да реагирам и така.

 

15. Какви качества е нужно да притежава актьора за да се утвърди като такъв в представите на съвременното ни общество?

Характер. Актьора трябва да знае основното нещо – няма нужда да си мисли, че е звезда в една държава с малък пазар. Звезда си, когато за теб започва да говори съседната държава, за това, което ти си направил в своята страна, когато съседите чуят за теб. Една малка скоба, разбира се не го казвам, защото се чувствам звезда, а защото се снимах преди 1 година в един сръбски сериал. Снимах с големи актьори като Сърджан Тодорович, Ники Манойлович. Кое беше най- интересното за мен – аз имах 2 или 3 появявания във филма. Публиката, която беше на премиерата на филма в салона почти ме носеше на ръце като звезда, защото се е запомнило моето участие и образ. Факт е, че тогава започват да говорят за теб съседите. Пак казвам – това не означава, че съм станал звезда. Защото за да си звезда трябва да имаш друг статут. Не мисля и че ми е необходимо да бъда звезда, защото в крайна сметка аз съм много земен човек и смятам, че онова, което правя го правя за собствено забавление, а не заради това да се докажа на някой, че съм някакъв фактор някъде. Или ми харесва или не ми харесва, или го правя или не го правя. Темата е изключително обширна. Смятам, че основното нещо, което е необходимо на българския актьор е да има характер, самочувствие и да знае, че е обществена личност и се намира под прожектори. Че поведението му е изключително важно, все пак тези хора се дават за пример. За да иска едно дете да стане актьор то трябва да вижда добрия пример, а не да става свидетел на пиянски изцепки на колеги актьори, които говорят глупости и се държат арогантно и нагло по медиите, показвайки че са  над тези неща или че са едва ли не звезди в една толкова мъничка България.

16. Ако зависеше от Вас какви стъпки бихте предприели за да превърнете театъра в една от най – проспериращите институции в България?

 Може да зависи от мен ако стана министър на културата. В момента зависят от мен условията, в които работят хората в българският театър. Всячески се опитвам да подобря тези условия като председател на тази организация. Смятам, че институциите имат отношение към нашата организация и мисля, че това е една организация с авторитет, до която те се допитват. Нещо, което в последните 5 години успяхме да изградим с екипа.

 

 17. Кои от заложените идеи в постановките са актуални и в днешно време?

 Съвременните режисьори търсят актуални теми и не мисля, че бъркат в избора си. Пиесата от добър автор извлича лакмуса от деня и се превръща в творчество. Живота ни се преповтаря непрекъснато и поради тази причина нищо ново не се случва. Смятам, че дори старите постановки, презразказани по нов начин са актуални в днешно време. Когато излезе премиерата на “Охранители” преди 9 години, 3 дни по късно загинаха деца в “Индиго”. Абслоютно по същия начин в дискотеката, това, което се е случило в “Индиго” се случва и на героите в “Охранители. Абсолютно актуално. В “Шведска защита” се разкава за 4 – ма души, поставени в една стая и им се дават различни задачи за да се разбере кой от тях може да стане търговки мениджър на една голяма компания като през цялото време са наблюдавани от камери. Ето ти Биг Брадър. Идеята че ние непрекъснато сме наблюдавани и оценявани.

Добрите съвременни автори, дори тези, които не са между живите са били със съзнанието и крачката напред именно, защото са извличали лакмуса от съвременния ден. Затова актуалните пиеси са тези, които можеш да ги върнеш обратно, да ги изтупаш от праха и да им дадеш нов живот.

 

18. Съществува ли актьорски PR днес?

 Не. Всеки актьор си е сам PR. Това в България няма как да стане. Тук актьорите, които са известни и които са в центъра на вниманието са около 50 човека. Останалите актьори са окло 2200. Всеки ден излиза по някой нов, някъде се чува за нещо, но в общи линии цифрата на известните актьори в България е около 50 човека.

 

 Интервюто е изготвено от Борислава Манолова и Силвия Веселинова

 

 

 

Само да попитам...още преди години останах с впечатлението, че фамилията на актьора се пише с Ф...Мутафчиев.. Та аз ли съм в грешка или?

Да с "Ф" се пише, неволен пропуск. Благодаря ти за коментара.

Няма проблеми, самият аз не бях сигурен, а ме мързеше да проверявам. {:
Изтрий го ако искаш.